Тирумалаи Кришнамачария e човекът, който стои в началото на почти всички , съществуващи днес, стилове хатха йога. Динамичните връзки на Патабхи Джойс, стриктното изравняване в позите в Айенгар йога, класическите асани на Индра Деви и позите на Десичачар, всички те имат един източник – нисъкят (само 155 см) индианец от семейство на Брамини, роден в малко село в южна Индия преди повече от сто години. Самият той никога не напуска границите на Индия, но въпреки това йога завладява Европа, Азия и двете Америки. Следите на създадената от него традиция в преподаването на асаните откриваме днес във всяка хатха йога школа по света. Говори се, че именно благодарение на него Ширшасана (Стойка за глава) и Сарвангасан (Стойка за рамене) започват да играят доминираща роля в практиката на асаните. Кришнамачария е първият, който усъвершенства йога позите, свързва ги  в оптимални последователности и изучава терапевтичния им ефект.

Той комбинира дисциплините асана и пранаяма  и прави практиката им неразделна част от медитацията, а не само крачка по пътя към нея. Никой преди него не подхожда с такова внимание  към практикуването и преподаването на асаните. До този момент те се споменават само мимоходом. Кришнамачария им дава статута на фундамент, а лекциите и демонстрациите на асани, които той провежда из цялата страна през 30-те години на 20 век, възраждат Йога в Индия.

Животът на йога учител Кришнамачария е обвит в легенди. Въпреки това, благодарение на спомените на онези,  които са го познавали, имаме шанс да научим нещо за този невероятен човек и да проследим историята на неговото учение. В началото подходът на Кришамачария към преподаването  е строг и консервативен, но с течение на времето гуруто се превъща в истински реформатор на йога. Някои от неговите ученици казват, че той е бил взискателен учител и настроението му често се променяло. Според Айенгар, ако не би бил дивият му нрав и прекомерното му внимание към себе си, той би могъл да бъде светец. Други говорят за него като за нежен учител, който се грижел за всеки ученик. Така Десичачар говори за баща си като за човек с най-мила душа, който често в знак на смирение слагал сандалите на покойния си гуру на главата си.

Никой от тях не лъже. Факт е, че различнте ученици са познавали Кришнамачария в различни години от живота му. Тези явни противоречия могат да се видят и в стиловете на йога, които произхождат от неговото учение: при някои подходът към преподаването е мек, при други – по-суров. Всеки стил подхожда на определен тип ученик и превръща хатха йога, която непрекъснато се развива, в дълбока и многостранна дисциплина.

Явление на предците

Един от най велики йога учители Кришнамачария е роден през 1888г. Светът на йога по онова време слабо напомня на това, което имаме днес. По време на британското господство в Индия хатха йога е почти забравена – остава само малък кръг индийци, които я практикуват. Но в средата на 90-те години на XIX и в началото на XX век, благодарение на националноосвободителното движение, индийската култура започва да се възражда. Това се отразява и в интересите на младия Кришнамачария, който изучава много класически индийски дисциплини, включително санскрит, логика, закон, национални обреди и основите на индийската медицина. В бъдеще той ще се занимава с йога, като има зад себе си огромен културен багаж и благодарение на това ще може да съчетае мъдростта на много традиции.

Според биографичните бележки, които Кришнамачария прави към края на живота си, той започва да практикува йога на 5-годишна възраст по инициатива на баща си, който го учи на сутрите на Патанджали. Той казва на сина си, че тяхното семейство принадлежи към рода на великия Натамуни – йогин живял през IX век. Кришнамачария е едва на прага на юношеството, когато баща му умира, но вече е успял да събуди у сина си неизгасима жажда за знания и желание да учи йога. В друг свой текст Кришнамачария си спомня, как още докато бил малко момче, научил 24 асани от един свами от Шринджери Матхи – храм, в който се появяват ученията на Шивананда Йогананда. На 16-годишна възраст, той отива на поклонение, за да посети светилището Натамуни в Алвар Тирунагари. Там той получава видение, в което вижда своя знаменит прародител.

Случило се така. На храмовия площад той срещнал старец, който го насочил към мангова горичка наблизо. Кришнамачария се запътил нататък и когато пристигнал, се почувствал толкова изтощен, че паднал на земята. Когато дошъл на себе си, видял, че около него са се събрали трима йоги. Неговият прародител Натамуни седял по средата. Кришнамачария се проснал пред великите учители и поискал напътствие. През следващите няколко часа Натамуни пял стихове от Йогарахасия (в превод от санскрит, „Същност на йога“): текст, изгубен преди повече от хиляда години). Кришнамачария запомня и впоследствие превежда тези стихове. Голяма част от ученията на Кришнамачария са заимствани от този текст. Може да не вярвате в тази история, но самият факт сочи едно важно нещо: Кришнамачария никога не е претендирал за авторство. Той казва, че йога принадлежи на Бог.

След този инцидент Кришнамачария продължава да изучава класически индийски дисциплини и получава степен по филология, логика, теология и музика. Той практикува йога, черпи информация от различни текстове, както и от разговори с един от малкото останали по онова време учители по хатха йога Шри Рамамохан Брахмачари. С него го свързва един от неговите университетски учители,  видял Кришнамачария да изпълнява асани и го посъветва да се обърне към този майстор.  

Ние знаем много малко за Шри Рамамохан Брахмачари. Той живеел със съпругата си и трите си деца в уединена пещера. Както самият Кришнамачария разказва, той прекарва седем години с учителя си. През това време изучава йога сутрите на Патанджали, практикува асани и пранаяма, а също така изследва терапевтичните ефекти на йога. В резултат на това той успява да овладее 3000 асани и други невероятни умения – като например спиране на собствения си пулс. В знак на благодарност за уроците, Брахмачари моли своя предан ученик да се върне у дома, да създаде семейство и да преподава йога.

Образованието на Кришнамачария би могло да му позволи да получи добра позиция във всяка престижна институция в страната, но той решава да изпълни молбата на своя учител. Той се завръща у дома и живее в бедност. През 20-те години на XX век преподаването на йога не носи доходи. Учениците са малко и Кришнамачария трябва да работи като бригадир в плантация за кафе. През почивните дни обикаля квартала, изнася лекции и демонстрира асани. Той се опитва да покаже йога на масите, като демонстрира сиддхи: свръхестествените сили на тялото си. Опитвайки да съживи интереса към една умираща традиция, той спира пулса си, спира коли с голи ръце, изпълнява немислими асани, вдига тежки предмети със зъби. Той е убеден в едно: за да намерите ученици, първо трябва да привлечете вниманието.

По същото време той се жени за сестрата на Шри Б.К.С. Айенгар, като по този начин изпълнява второто поръчение на своя гуру. Древните йоги са били отшелници, които живеят в гората без дом или семейство. Учителят на Кришнамачария обаче искал той да научи всичко за семейния живот и да направи йога практиката достъпна и полезна за обикновения човек. Двойката живее в ужасна бедност. По-късно той ще нарече това време най-трудния период от живота си. Независимо от това, именно трудностите го укрепват в решителността му да преподава йога.

На върха

Нещата тръгват нагоре през 1931 г., когато Кришнамачария бива поканен да преподава в санскритския колеж в Майсур. Дава му се добра заплата, за да може да посвети цялото си време на преподаване. Махараджата на Майсур подкрепя развитието на всички традиционни изкуства, като по този начин допринася за възраждането на индийската национална култура. Йога не прави изключение. По това време те покровителствали това учение повече от сто години. В библиотеката на Махараджа се помещава една от най-старите илюстрирани колекции от асани, известни днес: Шритаттвандхи.

През следващите две десетилетия Махараджа Майсур предоставя на Кришнамачария всякакъв вид подкрепа за разпространението на йога в цяла Индия, финансира публикации и демонстрации на асани. Кришнамачария обаче не успява да запази позицията си в колежа по санскрит. Той е твърде суров в дисциплината и учениците често се оплакват от това. Махараджата предлага решение, което удовлетворява всички. Той оставя на разположение на учителя физкултурен салон в двореца, който се превръща в йога зала – училището по йога Кришнамачария.

Така започва един от най-плодотворните периоди в живота на учителя, през който той разработва това, което днес познаваме като Ащанга Виняса Йога. Тъй като неговите ученици са предимно момчета, той включва много дисциплини в работата си: йога, гимнастика и индийска борба, опитва се да разработи последователност от асани, изпълнявани в динамика, която да развие сила и гъвкавост. Но въпреки факта, че ащанга-виняса се появява през 30-те години на XX век, тя достига Запада едва след 40 години. Понастоящем този стил е един от най-популярните, главно благодарение на работата на един отдаден студент на Кришнамачария, К. Патабхи Джойс.

Преподавателската работа в двореца Майсур, както и публичните демонстрации на Кришнамачария привличат много разнообразна публика. Учителят обичаша да запознава с йога най-различни хора. В своите “пропагандни” пътувания, както ги нарича, той демонстрира асани пред британски войници, мюсюлмани, Махараджи и индийци от различни вероизповедания. Той винаги подчертава, че йога може да бъде поставена в полза на всяка вяра, а неговият подход се отличава с уважение към всяка религия. Независимо от това, изтривайки културните, религиозните и социалните различия, той разглежда ролята на жените от чисто патриархална позиция. Съдбата обаче му изиграва шега: именно жена запознава целия западен свят с неговата йога. Освен това се оказа, че тя е от европейски произход. Разбира се, това е за Евгения Лабунская, известна в целия свят като Индра Деви.

Едновременно с тренировките на Джойс и Деви, Кришнамачария дълго време се занимава с едно момче на име B.K.S. Айенгар, на когото е предопределено да изиграе ключова роля в разпространението на хатха йога на Запад. Невъзможно е да си представим как би изглеждала нашата йога без влиянието на Айенгар, особено без усъвършенстваното, систематично изграждане на всяка асана, без познаването на терапевтичните ефекти от практиката, без създадената от него система за обучение на учители с много нива, благодарение на която се появиха толкова достойни учители.

Ново начало

Въпреки че учениците успешно популяризират учението му,  за Кришнамачария отново идват трудни времена. Около 1947 г. броят на хората, които практикуват в йогашала, започва да намалява. Според Джойс остават само трима студенти. Махараджата спира своята подкрепа: Индия придобива независимост и имперското семейство бива заменено от ново правителство, което не проявява интерес към йога. Кришнамачария се опитва да спаси училището, но напразно и през 1950 г. се налага то да бъде затворено. Така на 60 той се озовава в ситуация, в която трябва да започне всичко отначало.

За разлика от учениците си, Кришнамачария не получава дивиденти от нарастващата популярност на йога. Той продължава да учи, да преподава и да развива своето учение в почти пълна неизвестност. Айенгар споделя, че този труден период на самотност променя характера на Кришнамачария и смята, че ако Кришнамачария беше запазил подкрепата на Махараджата, той щеше да остане студен и отчасти безразличен учител. Трудностите, с които се сблъсква обаче, необходимостта  сам да търси студенти, го принуждава да се адаптира към обществото, в което живее и да стане по-мек и състрадателен.

Както и през 20-те години, сега отново му се налага  отчаяно да търси работа. В крайна сметка той приема предложението да преподава в колежа Вивекананда в Ченай. Броят на учениците расте бавно. Те са хора от различни професии, начин на живот, и са с различни здравословни проблеми. Кришнамачария е принуден да търси нов метод на преподаване. Сред неговите ученици имаше много , които са физически зле, а някои страдат от различни заболявания. Така Кришнамачария осъзнава необходимостта да адаптира практиката към възможностите на всеки отделен човек.

С подобряването на практиката той тласка практикуващите да подобрятват представянето на асаните и постепенно да се доближават до идеала. По този начин той помогна на учениците си да следват пътя на йога от  такава, която е адаптирана към техните увреждания, до  такава, която разширява техните възможности.

Започва да приема за практика хора с всякакви проблеми, без значение колко сетиозни са те. Лекарите му изпращат пациент с инсулт, а той, манипулирайки обездвижените ръце и крака на новия ученик, го поставя в голямо разнообразие от пози. Пациентът започна да се възстановява. Този случай не остава изолиран.

Славата на Кришнамачария като гуру и лечител започва да се расте. Благодарение на репутацията си на лечител Кришнамачария спечелва и последния си основен ученик. По онова време още никой, на първо място самият Кришнамачария, дори не предполага, че синът му Т.К.В. Десичачар ще стане известен и почитан майстор на йога и ще представи на света най-новите гледни точки на своя баща и учител.

Избраният

Интересите личността на Кришнамачария приличат на калейдоскоп, а йога е само малка част от знанията, които той притежава. Интересите му се простират от филология и астрология до музика. В собствената си аюрведична лаборатория той приготвя препарати от билки. В Индия той все още е известен повече като лечител, отколкото като майстор на йога. Освен това той е отличен кулинарен специалист, градинар и много обича да играе карти. Енциклопедичните знания, които притежава и, поради които често изглеждаха арогантен в младостта си, го тласкат в крайна сметка да потърси общност. Разбра, че по-голямата част от традиционната индийска култура изчезва, затова започна да я споделя с всеки, който проявява здравословен интерес и дисциплина. Той осъзна, че е необходимо да се адаптира йога към съвременния свят: в противен случай тя просто ще изчезне.

Чувствайки голямо уважение към миналото, той не се колебае да експериментира и открито да върви към промяна. Разработвайки и усъвършенствайки различни методи, той прави йога достъпна за милиони.

Тази статия преведена от списание Йога Джорнал