Шавасана се възприема като своеобразна сиеста и време за подремнем. Но едва ли съществува друга асана, която учениците разбират по-малко.

Шавасана е вълшебната и дългоочаквана команда, която всички жадуват след като час и половина са притискали петите към пода и са приклякали. Привидно пасивната асана за мнозина остава непонятна. В Тадасана всичко е напълно ясно. Важно е да работим с краката, като притискаме петите към пода, да издърпваме коленете за да активираме задната част на бедрата, да разтваряме долната част на гърба и да изтегляме нагоре гърдите. И дори ако някое от тези действие го пропуснем, все нещо остава, върху което да се концентрираме.

Преди години, когато започнах обучителния курс за бъдещи преподаватели по Айенгар йога се случи нещо, което помня и до днес. По време на първия ни съвместен клас всички легнахме в Шавасана, но още на третата минута една от ученичките стана и излезе от залата. Не обърнах внимание на това, но на всяко следващо занимание когато всички останали се наместваха на пода, тя събираше постелката си и напускаше часа. След няколко месеца не се стърпях и я попитах: „Защо никога не оставаш за Шавасана?“. Не очаквах да получа в отговор: „Изнервям се в тази поза, не мога просто да лежа без да правя нищо“!

Когато започнах да водя класове, едно от нещата за които следях внимателно бе отношението на учениците към Шавасана. Оказа се, че не за всички е любима. На някои лицето се напрягаше, други непрекъснато шаваха с ръце и крака и като цяло проявяваха разнородни признаци на дискомфорт. Това ме накара да се заинтересувам по-задълбочено как да накарам учениците си да насочат съзнанието си навътре в тялото, за да изпълнят правилно Позата на мъртвеца.

Б.К.С. Айенгар учи, че ако не разполагаме с време за пълноценна практика, тогава е достатъчно да изпълним обърната асана и Шавасана. Първата реакция на повечето е: „А защо не някоя друга поза, която ни носи по-голяма полза. Например Адхо Мукха Шванасана? Но не, именно с Шавасана следва да завърши всяка йога практика.

И така, нека да разберем повече за тънкостите при изпълнение на Шавасана.

1. Концентрацията като на дивия звяр

В една от книгите си Айенгар описва състоянието при изпълнението на Шавасана като напълно противоположно на съня. Съзнанието в тази асана може да се сравни с това на див елен на поляна. Той е спокоен, пощипва някоя и друга тревичка и изглежда напълно безметежен и откъснат от света. Но във всеки един момент е готов бързо да побегне при появата и на най-малката заплаха. Такова трябва да бъде и нашето съзнание. Ние отпускаме тялото, релаксираме мускулите и кожата, но запазваме съзнателното си присъствие и във всеки един миг можем да преминем към активни действия.

Наблюдавайте внимателно тялото по време на Шавасана. Мислено се движете от върха на пръстите на ръцете и краката към центъра, като отпускате всички мускули, лигаменти, кожата и органите. Понякога някоя част се напряга отново след като преминете през нея, затова е необходимо отново да насочите мисълта си на съответното място и съзнателно да го отпуснете. Всяка една клетка от тялото трябва да бъде удостоена с внимание.

2. Изберете правилната постелка

Нека се върнем към тези, които не могат да се отпуснат в Шавасана. Причината за това може да прозаична – просто не им е удобно да лежат на земята, което води до напрежение и болка във врата и гръбнака. И ето че стигаме до следващата стъпка в усвояването на позата. На пръв поглед изглежда, че за Шавасана не се нуждаем от нищо – лягаме на пода и отпускаме тялото. Но това съвсем не е така.

— Ако раменете ви са вдървени или горната част на гърба е много стегната и раметата стърчат – не е възможно да отпуснете врата и гърлото. Докато сте в позата, главата все повече ще се връща назад, създавайки напрежение в гърлото. В този случай е необходимо да се положи одеяло под главата така, че линията, където започва косата, да бъде малко по-високо от брадичката. В това положение мускулите на лицето и гърлото могат наистина да се отпуснат. Отдалечете тилните издатини от раменете, удължавайки шията и я разхлабете.

— Ако чувствате дискомфорт в долната част на гърба, подложете болстер или няколко навити на руло одеяла под коленете и долната част на бедрата, разтваряйки таза така, че кръстецът да прилепне към пода. По този начин гръбнакът може да се отпусне и да се премахне напрежението в долната част на корема.

— Ако не можете да отпуснете краката, сложете по-тежък болстер върху бедрата.

— Ако чувствате напрежение в раменната област или раменете и се повдигат от пода, положете тежести на дланите и раменете.

— Ако се чувствате нестабилни по време на Шавасана, разтворете по-широко краката и отдалече ръцете от тялото. Ако и това не помогне, сложете по два болстера от двете страни на тялото и то ще се окаже в своеобразна капсула.

— Ако не можете да отпуснете челото, очите или вътрешното ухо, поставете специална възглавничка за очи върху клепачите.

3. Изкуството на симетрията

Да лежим симетрично на постелката е не по-малко важно. Наблюдавайки учениците си виждам, че те често лягат така, че единият им крак е на нея, а другият – на пода. Едната ръка лежи на постелката до лакътя, другата – до китката. А колкото повече напредвате в практикуването на асаната, толкова се повишава и чувствителността на тялото. Може и да не обръщате внимание на тази асиметрия в момента, но повярвайте, че тялото ви я усеща, независимо, че ви липсва осъзнаване за нея.

Именно асиметрията може да е причина по време на Шавасана да се появи чувството, че се накланяте на едната страна и това да ви попречи да се отпуснете напълно. Затова когато замете позата, уверете се, че ръцете, краката и тялото като цяло е симетрично разположено на постелката.

4. Нека тялото ви бъде като лотос

Когато за първи път чух това напътствие от своя учител, признавам, че ми се стори странно. Какво значи „като лотос“? Работата е в това, че индийците имат развито образно мислене и подобно сравнение за тях казва всичко. Но ние се нуждаем от малко обяснение, за да разберем лотоса. Когато пъпката се разлиства, едно по едно започват да се разтварят листенцата на цвета встрани. По сходен начин трябва и тялото да се отпуска на постелката по време на Шавасана. Така се появява усещането, че то става по-широко, краищата му се доближават до пода, а гърдите остават високо. Не е лесно да се постигне това състояние.

Ако раменете ви стърчат нагоре, а гърдите пропадат към пода, то тогава формата на гръдния кош прилича на чаша, а не на лотос. За да разтворите наистина гърдите, преди да заемете Шавасана хванете краищата на постелката и хубаво наместете раменете, така че лопатките да легнат плътно на нея и се опитайте да се придвижите сантиметър-два към главата. Това ще ви помогне да насочите кожата на гърба от раменете към таза и още повече да разширите раменете.

5. Облакът се носи по небето

Дори и всичко по предходните стъпки да е изпълнено, остава въпросът какво да правим с мислите си по време на Шавасана. Умът ни е подвижен, непостоянен и ако в един миг е насочен към отпускане на ходилата, то в следващия вече мислим какво ще сготвим за вечеря. Това е неизбежно без определена тренировка на съзнанието.

В момента, в който се хванете, че мислите за нещо, просто го оставете – без да продължавате мисълта или да мислите за нейния край. По средата й просто спрете да мислите по темата. Веднага след тази мисъл ще изскочи следваща, но ако вие бъдете упорити, с течение на времето мислите ще се появяват по-рядко, умът ще е спокоен и съзнанието ще е насочено към тялото все по-дълго. Позволете на мислите си да бъдат като носещи се по небето облаци. Дори и да ги наблюдавате, им позволявате да отплуват.

6. Навсякъде и отвъд

Докато се отпускате в Шавасана, е важно да помните, че разширяването е не само от пъпа към ходилата и главата, но също така наляво и надясно. В тялото ни има няколко напречни прегради, известни като диафрагми: в областта на таза, корема, ключиците и челюстите. Ако в една от тях има напрежение, то се предава и в останалите. Затова е толкова важно да отпуснем корема и гърлото. За релаксиране на подчелюстната диафрагма разхлабваме мускулите на бузите си и леко отваряме челюстите зад затворените устни – така езикът става широк и се спуска по-близо към гърлото.

7. Най-скъпоценното време

Не пренебрегвайте Шавасана! За да може тялото ви наистина да се отпусне, а вие да подобрите способността си да се концентрирате в тази асана, е необходимо да останете в нея не по-малко от 10–15 мин. Използвайте това време с мисъл. В тези скъпоценни минути, ние срещаме лице в лице своя истински “Аз”, заставаме пред Махат Вселенски разум. Добре построената – нека я наречем – правилна практика, последвана от успешна Шавасана, вие би следвало да се усещате като напълно заредена батерия – изпълнено със сили тяло и спокоен, фокусиран ум..

Не пренегрегвайте Шавасана

Ако асаните като цяло подготвят тялото ни към следващите стъпки в йога – пранаяма, пратяхара, дхарана, дхяна и самадхи, то Шавасана в частност подготвя съзнанието ни за тях. Ако не усвоим Позата на мъртвеца, не можем да постигнем реални резултати в пранаяма и особено в медитацията. Именно в Шавасана имаме възможността преживеем това невероятно усещане да присъстваме навсякъде.

Йога практиката цели да ни подготви за самадхи – състояние, при което сливаме своя собствен Аз с Вселената, с буддхи – космическото съзнание. Това синхронизиране с цялото мироздание и разтваряне на Аза е и висшата цел на йога. Самата дума йога произлиза от санскритския глагол юдж със значение „обединявам“. Патанджали определя йога като йога читта вритти ниродха или „Йога е прекратяване на колебанията измененията на ума“. Всичко това затвърждава идеята, че Шавасана е един от най-важните елементи на всяка йога практика и следа да бъде овладяна с необходимото осъзнаване.

Направете си възстановяваща практика тук

Sattvica – йога студио с сертифицирани преподаватели, в което преподават само йога по метода на Шри Б.К.С. Айенгар
България, г. София, ул. Г.С. Раковски 101

Статията беше публикувана в списание Йога за всички