Историята на Айенгар йога

Предлагаме Ви текст за историята на Айенгар йога

„Йога е път към здравето“

Б. К. С. Айенгар

Белур Кришнамачар Сундараджа Айенгар е роден на 14 декември 1918 година в щата Карнатака по време на епидемия на „испанската болест“ – агресивна форма на грип, отнесла живота на десетки хиляди хора по целия свят. Новороденото бебе и неговата майка също се заразили с вируса, но оцелели, макар че то останало за цял живот слабо и болнаво. Заболяванията непрекъснато го преследвали: тиф, малария, туберкулоза. Лекарите смятали, че момчето едва ще доживее до осемнадесетата си година.

Начатоло на Айенгар йога

Когато станал на 15 години  обаче, Айенгар „изтеглил печелившия билет“. За кратко време в дома му гостувал съпругът на по-голямата му сестра – знаменитият йогин Шри Тирумалай Кришнамачаря, който преподавал при самия Махараджи. Той бил изтъкнат учен, познавач на Ведите, а славата му се носела далече извън пределите на Индия. Сундарам (така наричали Айиргар близките му) се преместил да живее при Кришнамачаря в Майсор, за да помага на сестра си в домакинството. Гуруджи решил да покаже на момчето няколко асани, които биха могли да бъдат полезни за здравето му. Когато обаче видял колко зле тялото се подчинява на болнавия Айенгар, решил, че йогата не е за него. Детето продължавало да живее в техния дом, но Кришнамачаря загубил интерес към него.

След известно време се случило необичайно произшествие: безследно изчезнал най-добрият ученик на Гуруджи. И, сякаш напук, това станало точно преди международната конференция по йога, на която той трябвало да покаже няколко десетки асани. На Кришнамачаря не му оставало нищо друго, освен да накара Сундарама да усвои за три дни най-сложните движения. Момчето се справило отлично, но ставите и сухожилията му пострадали и в продължение на следващите няколко години той изпитвал силни болки. Впечатленият гуруджи го взел в йога шала, където Айенгар се занимавал с йога всеки ден. Постепенно болките изчезнали и след известно време Сундарам нямал вече никакви проблеми със здравето.

Експерименти и собствения стил

Когато момчето станало на 19 години, гуру му дал своята благословия и го изпратил в Пуна, за да започне да преподава там. През тридесетте години йога не била популярна в Индия, затова начинаещият учител се сблъскал с редица трудности: учениците били малко и парите не достигали. Той живеел в една стая с още петима души, но всеки ден отделял за личната си практика не по-малко от 10 часа. По-късно Айенгар винаги подчертавал, че само непосредствената практика дава непосредствени знания. Той експериментирал и създавал свои собствени техники, особено такива с терапевтичен ефект. Колкото повече усъвършенствал своите методи, толкова по-голяма ставала славата му в Пуна и извън пределите й.

„Бях на 15 години и не можех нито да ходя, нито да стоя права, нито да седя. Само няколко седмици преди това бях танцьорка, а сега бях инвалид със счупване на гръбначния стълб, предизвикано от лошо падане. Това беше краят на моя живот. Баща ми беше министър и можеше да плати на всеки лекар, но лечението още повече влошаваше положението ми. На 25 години вече бях напълно парализирана и тогава при мене дойде Айенгар. Той беше последната ми надежда. За около година ме изправи на крака и неотдавна аз отворих в Делхи училище, носещо неговото име.“

Ниведита Джоши 

Началото на пътешествието

През 1952 година Айенгар се запознал и сприятелил със световно известния цигулар Йехуди Менухин. Музикантът страдал от стрес и болки, предизвикани от постоянното свирене на цигулка. Впечатлен от йогата на Айенгар, Менухин го поканил да посети Европа и да покаже своята практика. Така Айенгар тръгнал на първото си пътешествие. Благодарение на него, западът открил йога – древно изкуство, позабравено даже в родината му, но ставащо все по-популярно. Сред учениците на Айенгар били даже известният мислител Джиду Кришнамурти и кралицата на Белгия.

През 1966 година била издадена книгата му „Йога Дипика“ („Просветлението на йога“ в българския вариант “светлина върху йога”), която станала международен бестселър. Често я наричат библията на йога. Айенгар написал общо 14 книги. Той систематизирал и структурирал подходът към обучението. Вероятно защото той самият навлязъл в йога твърде грубо и получил травми от това, Айенгар смятал, че е нужно точно разделяне по класове – от най-щадящия за начинаещите до напредналия. Това разделяне се основава на принципа на индивидуален подход и подбор на асани.

Особено внимание се отделя на инструкторите и тяхната подготовка. През 1975 година, в памет на починалата си съпруга,  Айенгар основал в Пуна Международния институт по йога „Рамамани Айенгар“. Желаещите да се учат там са толкова много, че се записват една-две години предварително. Освен това, съществуват няколко строги правила: нужна е препоръка от правоспособен учител, занимавал се по системата на Айенгар минимум 8 години, устойчивост в преобърнатите пози Ширшасана и Саравангасана в продължение на 8-10 минути.

Когато станал на 66 години, Айенгар официално престанал да преподава йога, но продължил да пише книги. Дъщеря му Гита и синът му Прашант също са известни учители по Айенгар йога.

Шри Б. К. С. Айенгар почина през 2014 година, оставяйки на милионите си  последователи по цял свят техниката, проповядваща индивидуален подход към всеки човек.

Автор: Анна Данилова